Да бъдеш рекрутър е не само професия, а и начин на живот. Кога настъпва моментът, в който осъзнаваш това…

1. Прекарваш повече време в Линктин от колкото, в която и да е друга социална мрежа.

2. Посещаваш джобс.бг по-често от профила на гаджето си във фейсбук.

3. Звъниш на майка си и започваш разговора със “Здравейте, дали е удобно да разговаряте?”

4. Когато да организираш 6 интервюта, 5 подписвания на договор и 2 релокации…ти се струва по-лесна задача от организацията на партито за собствения ти рожден ден.

5. Вълнението, когато мениджър одобри първия изпратен кандидат за позицията…

6. Приятели, познати и непознати често се допитват до теб за съвети за работа.

7. Запознаваш се с нов човек на парти и някак инстинктивно започваш да го разпитваш за работата му, задачите и отговорностите му.

8. Представяш си този човек в кой от проектите ти би паснал.

9. Когато чуеш въпрос, зададен на интервю за работа, от типа на: “Като какво животно се определяш?” или “Как си представяш себе си след 5 години?”и получаваш топли и студени вълни..

10. Отиваш на ексурзия и си взимаш визитки, служебен телефон и лаптоп.. за всеки случай.

Казват, че рекрутърите са най-добрите търговци, психолози, изследователи, откриватели и приятели на своите кандидати. Те са хората, които искрено се вълнуват и съпреживяват кариерния път на кандидатите.